Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: nikolaylalev96
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13954

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 1
Всичко: 433

Онлайн сега:
:: Elling

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗа мишките и змейовете- 2
раздел: Романи
автор: dred

ЧАСТ ВТОРА

Змейо летеше към дома си и разсъждаваше върху думите на Горянин. Беше излязъл от „Тримата братя...“
час по-рано от обикновено и бе толкова погълнат от думите на Горянин, че дори не обърна внимание на самолета в 7:35 летящ от Царството за Съседното царство. Обикновено се състезаваше с него до пещерата си и сега пилотът дори намали скоростта, за да го изчака. Змейо само махна с лапа, зад покажи, че тази вечер няма желание и самолетът се отдалечи за голямо облекчение на редовните пътници по линията.
Приземи се на площадката за кацане както стотици пъти, но този път беше толкова разсеян, че се спъна и се пльосна по очи. Надигна се, изтупа люспите си и бързо се огледа. За щастие от околните пещери не се виждаше жива душа, така че шегите и подигравките щяха да му бъдат спестени. Затътри се към входа на пещерата спря до пощенската дупка в скалата и взе наръча писма, пъхна ги подмишница и избута входната скала. Вмъкна се вътре и затвори след себе си. Хвърли пачката писма на масичката, която баща му му подари по случай новата пещера. Сам я беше сковал от броните на разни не особено късметлийски юнаци като преди това старателно бе изчегъртал кокалите от тях. Змейо-старши беше много сръчен при това не само в пиенето на извори и яденето на принцеси.
Змейо въздъхна и плъзна поглед из пещерата си. Беше си я купил съвсем сам. Е, вярно наложи му се да вземе заем от Първа змейска банка, който щеше да изплаща още няколко века, но въпреки това си беше негова. Дори отказа на баща си да му стане поръчител, въпреки че името му в документите щеше да е достатъчно да свали лихвата с някой и друг процент, но Змейо не искаше да се възползва от фамилната слава, за която въобще не беше допринесъл. Въпреки това татко му щеше да се пръсне от гордост и същия ден, в който сина му купи пещерата се напи дотолкова, че го глобиха за летене с превишена скорост в нетрезво състояние. Беше платил луди пари, за да оборудва пещерата си с изолация, която да намали влажността в нея. Беше скъпичко, но определено си струваше всяка жълтица. Със собствените си очи бе видял какво прави влагата след 5-6 века. Люспите на дядо му и баща му бяха покрити лишеи, срещу които кремовете не помагаха, а артрита... всеки път, когато Змейо-старши се прибереше у дома след поредния набег срещу някой извор се оплакваше колко много го болят крилата. Дядо му беше същия. Змейо предложи на родителите си да плати за изолация и на тяхната пещера, но татко му беше горд змей и вярваше в традициите... не като сина си.
Очите на Змейо се навлажниха.
Разполагаше със всички удобства като всеки модерен змей. Голям телевизор (който щеше да изплати само след 2 десетилетия) със сателитна чиния, която улавяше канали не само от цялата Долна, но и от Горната земя , хладилник с фризер, а не просто обикновена дупка в близкия ледник, където родителите му съхраняваха бързо развалящата се храна, климатик, компютър Филипс, внос от Горната земя с директен достъп до змейнет, хубава работа с осем часов работен ден, отпуски и бонуси, здравна застраховка, безплатни зъболекарски услуги.... всичко, за което мечтаеше още от малко змейче. Беше постигнал мечтите си и татко му все не можеше да се нахвали с него, когато се събереше със старите си другари за по чаша керосинова бира. Вместо да разказва как навремето изпил еди-кой си извор или похитил еди-коя си принцеса и изял еди-кой си юнак Змейо-старши се хвалеше как са повишили момчето му.
Змейо изхлипа.
Не го заслужаваше. Родителите му никога не го бяха карали да прави нещо против волята си. Бяха го оставили да расте на воля без да му досаждат с разни извори, принцеси и юнаци както правеха другите родители с децата си. Чуваше как Горянин-старши крещи хорово (все пак беше шестоглав, въпреки че шестата глава не си даваше кой знае колко зор) на сина си да остави тия книжки и да ходи да яде принцеси и се чудеше как това е възможно. Веднъж Горянин дори му сподели, че му завижда, а Змейо само бе свил рамене. Родители, какво да ги правиш. Те могат да си избират яйцето, но не и то тях.
Една сълза се търкулна по муцуната на Змейо. Имаше всичко, а което можеше да мечтае или поне си беше мислил така до днес. Видя странния блясък в очите на Горянин... да, Горянин, онзи кротък, малко странен, но винаги мил змей, който и на птицата път правеше. Змейо никога не го беше чувал дори да повишава тон (освен на себе си, но това беше нормално. Понякога третата глава ставаше наистина нетърпима), а изведнъж тръгва да лови юнак... при това не кой да е юнак ами Юнака. И въпреки провала той беше горд също както баща му и дядо онзи път, когато се върнаха целите надупчени от стрели и баба му и майка му не мигнаха цяла нощ.
Няма нищо срамно да изгубиш...ауууууу...-чу гласа на баща си-стига да го направиш като истински змей...ауууууу... с чест и гордост!
-С чест и гордост-каза Змейо на глас и погледна към компютъра, чийто екран светеше.
Змейо плахо се приближи до него, седна на стола и придърпа клавиатурата в скута си. Екрана оживя и Змейо кликна два пъти на иконката на мозила файързмей и браузъра се отвори. Изписа stratospherically и сайта веднага се отвори сякаш беше дебнал зад ъгъла. На екрана изникна прочутата картина на Винсент Ван Змей, нарисувана от него малко преди да си отреже крилото и носеща простото заглавие „Змей“. На нея великия художник изобразяваше огромен змей (каква изненада) застанал на брега на очевидно пресъхнал планински извор, в лапи стискаше ужасена, полугола и напълно припаднала (вероятно от ужас, но с тия окъсаните дрешки можеше да е и от студ) принцеса, а краката му се се търкаляха няколко купчинки пепел, от които стърчаха дръжките на мечове, по всяко вероятност изобразяващи не особено огнеупорни юнаци. Картината „Змей“ се беше превърнала в емблема на Старата школа след като един от наследниците Ван Змей се беше съгласил да я ползват без да плащат разоряващите такси за авторски права.
Змейо кликна на „затвори“, платното изчезна и на екрана остана официалната страница на Старта школа- “движение за един по-добър змейски свят“, както гласеше краткия слоган в рекламната лента най-отгоре. Плъзна поглед по стотиците банери, които изскачаха един след друг
ОСВОБОДИ ЗМЕЯ В ТЕБ
ТИ- ГОРДЕЕШ ЛИ СЕ, ЧЕ СИ ЗМЕЙ
ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ ТРАДИЦИИТЕ
ТАМ ИМА ЮНАК, КОЙТО ЧАКА ДА БЪДЕ ИЗЯДЕН
УДЪЛЖАВАНЕ НА ОПАШКАТА САМО ЗА...
Змейо тактично затвори последния банер и продължи нататък. Имаше хиляди черно-бели скици и снимки посветени на историята на змействането. Сърцето му подскочи, когато позна баща си и дядо си на една недовършена скица. Кликна върху нея и тя се отвори с пълен размер. Да, определено бяха те. Баща и син гордо позираха на художника малко преди дядо му да кихне и да го изпепели (въпреки пословичната си свирепост Змейо-по-старши така и не беше успял да се пребори сенната хрема(и с данъчните между другото, но с тях никой не можеше да излезе на глава) което беше и основната причина за големия принос на семейство Змееви към списъка с велики, но мъртви художници загинали най-вече пролетно време). Фонът зад тях не личеше заради петното от сажди по скицата (което кой знае имаше подозрително човешки очертания), но въпреки това двамата изглеждаха ужасно горди. Дядо му беше раззинал челюсти, които художникът беше нарисувал изумително детайлно без да подозира, че това е обичайното му изражение миг преди да кихне. Баща му пък се беше изпъчил гордо и си личеше колко е млад. Змейо с благоволение прочете надписа под недовършената скица.
Семейство Змееви след успешен набег срещу извор в Съседното царство (всички права запазени).
Още една сълза се търкулна по муцуната на Змейо. Тук татко му изглеждаше по-млад от него самия, но въпреки това вече изпиваше цели извори. А на неговите години Змейо се шматкаше из университета и си пропиляваше деня заедно с приятели в някоя от многото бирарии недалеч от Ректората.
Змейо затвори скицата и се върна към основаната страница и кликна на „курсове“. Подмина предложенията за кратки едноседмични курсове по изпепеляване, ядене на юнаци и преодоляване на защитните заграждение на замъците на принцеси и го намери. Обявата светеше примамващо и очите на Змейо залепнаха за нея като пеперуда за електрическа крушка.
СВЕТКАВИЧЕН УРОК-гласеше рекламния банер-2-МИНУТЕН МОТИВАЦИОНЕН КУРС, КОЙТО ЩЕ ИЗКАРА НА СВОБОДА ЗМЕЯ У ВАС. САМО 100 ЖЪЛТИЦИ и с по-малки букви- Приемат се само кредитни карти „Змейнърс клъб“ и „Змейстъркард“. Изисква новата версия на Змейплейър, която можете да изтеглите оттук.
100 жълтици.
Змейо се поколеба за момент. Не беше чак толкова зле, въпреки че той ги изкарваше за доста повече от 2 минути, но все пак...
...с чест и гордост...
Змейо изкара кредитната си карта. Какво пък. И без това кредитния му рейтинг беше отличен, а до лимита на картата му оставаха повече от 2000 жълтици. Змейо прилежно въведе номера на кредитната си карта и кликна „изтегли видеото“. Появи се малко надписче „поръчката се обработва“ и той търпеливо зачака. Мина минута, после още една и змейо вече поглеждаше към хладилника, чудейки се какво има за вечеря, когато екрана оживя. Включи се змейплеъра и на него изникна муцуната на някакъв ужасно голям и ужасно грозен змей, чиято ужасно голяма и ужасно грозна муцуна беше покрита с ужасно големи и ужасно грозни белези.
-Добър ден-каза змея с тон, който показваше, че денят въобще не е добър.-Моето име е Огнепръс Трошикокалов, а Вие успешно свалихте нашия 2-минутен мотивационен курс. От вас се иска да се настаните удобно, за да може процесът на мотивация да премине най-успешно.
Змейо се размърда на мястото си и се облегна, карайки стола от двойно подсилени стоманени тръби да заскърца измъчено. Скръсти лапи пред гърдите си и зачака.
-Така-продължи змея от екрана.-Готови ли сте?
-Готов-отговори Змейо и се ухили глупаво.
Огнепръс го гледа няколко секунди от екрана и за един кратък миг Змейо се зачуди защо филмчето няма копче за контрол на звука.
-Започваме- усмивката на Огнепръс Трошикокалов изведнъж угасна.- КАКВО МЕ ЗЯПАШ, СКАПЯНКО???-Змейо се опули срещи екрана.-Я СЕ ПОГЛЕДНИ НА КАКВО СИ ЗАПРИЛИЧАЛ, МЕДУЗА С МЕДУЗА!!!-продължаваше да се дере Трошикокалов с пълно гърло. От тавана на пещерата се посипа облаче прах.-ИМАШ СИ РАБОТА, НАЛИ??? ИМАШ СИ И ЗЪБОЛЕКАР И ЗДРАВНА ОСИГУРОВКА И ВСЯКА ВЕЧЕР ХОДИШ В ЛЮБИМИЯ СИ БАР ДА УДАРИШ ПО ЕДНО, НАЛИ??? ПОВРЪЩА МИ СЕ ОТ ТЕБ!!! ТИ СИ ПОЗОР ЗА ВСИЧКИ ЗМЕЙОВЕ!!! КАКВО ЩЕ КАЖЕ ДЯДО ТИ АКО МОЖЕШЕ ДА ТЕ ВИДИ, А??? КАКВО ЩЕ КАЖЕ БАЩА ТИ??? ЩЕ КАЖАТ ЧЕ И НА ТЯХ ИМ СЕ ПОВРЪЩА ОТ ТЕБ, ТОВА ЩЕ ТИ КАЖАТ!!!ТИ НЕ СИ ЗМЕЙ!!! ТИ СИ ЕДИН ГРОЗЕН, ТЛЪСТ, УРОДЛИВ ГУЩЕР ДЕТО СИ МИСЛИ, ЧЕ КАТО ИМА ЛЮСПИ И МОЖЕ ДА ЛЕТИ И ПЛЮЕ ОГЪН Е ЗМЕЙ!!! ТОВА СИ ТИ. РАЗБРА ЛИ???
Потресен Змейо сграбчи мишката, но едва сега разбра, че освен отсъствие на копче за контрол на звука липса и бутон за изключване на видеото.
-САМО ПОСМЕЙ ДА ИЗКЛЮЧИШ ТОВА ВИДЕО-продължаваше да реве Трошикокалов така сякаш Змейо му дължеше пари- И ЩЕ ДОЙДА В СЛАДКАТА ТИ ПЕЩЕРИЧКА И ЩЕ ТИ НАРИТАМ МЪРЗЕЛИВИЯ ЗАДНИК, РАЗБРА ЛИ МЕ???
Змейо послушно пусна мишката и скръсти лапи пред гърдите си. Трошикокалов беше забил грозната си муцуна в екрана срещу него и големите му като паници кръвясали очи го гледаха по начин, който подсказваше, че наритването на мързеливия му задник ще е само първото и със сигурност най-малко болезненото, с което ще започне.
-Разбрах-разбра Змейо.
-ТИ СИ НИЩО, РАЗБРА ЛИ МЕ???-продължаваше да се пени Трошикокалов.- ТИ СИ ЕДНО ГОЛЯМО ЛЮСПЕСТО НИЩО!!! ТИ НЕ СИ ЗМЕЙ, ЗАЩОТО ИСТИНСКИТЕ ЗМЕЙОВЕ НЕ ХОДЯТ НА РАБОТА ОТ ОСЕМ ДО ПЕТ, НЕ ПОЛЗВАТ ЗЪБОЛЕКАР, НЕ СИ ПОРЪЧВАТ КИТАЙСКА ХРАНА ОТ КВАРТАЛНИЯ РЕСТОРАНТ И НЕ СИ СТОЯТ В ПЕЩЕРИТЕ!!! РАБОТАТА НА ИСТИНСКИТЕ ЗМЕЙОВЕ Е ДА БЪДАТ ЗМЕЙОВЕ, РАЗБРА ЛИ МЕ ЛЮСПЕСТО БЕЗГРЪБНАЧНО!!! ЯДАТ ОНОВА, КОЕТО ХОДИ ПО ПОЛЕТАТА, ПИЯТ ИЗВОРИ, БИЯТ СЕ С ЮНАЦИ, ОТВЛИЧАТ ПРИНЦЕСИ!!! ТОВА ПРАВЯТ ИСТИНСКИТЕ ЗМЕЙОВЕ, А ТИ НЕ СИ ТАКЪВ ЩОМ СИ СЕДНАЛ ДА ЗЯПАШ ТОЯ ФИЛМ, РАЗБРА ЛИ МЕ!!! АКО БЕШЕ ИСТИНСКИ ЗМЕЙ ЩЕШЕ ДА ЗНАЕШ ВСИЧКО ТОВА!!! СТАНА ЛИ ТИ ЯСНО, ГНИДО???
-Да, да, стана ми ясно! -гнидата закима не особено разбиращо.
-НО ИМАШ КЪСМЕТ, ЧЕ Я ИМА СТАРАТА ШКОЛА И ТЯ Е ГОТОВА ДА ТИ ДАДЕ ШАНС... ПОСЛЕДЕН ШАНС ДА БЪДЕШ ИСТИНСКИ ЗМЕЙ-дереше се Трошикокалов толкова яростно, че няколко сталактита от тавана тупнаха с пукот на пода.-РАЗБРА ЛИ МЕ, ВЛЕЧУГО??? ПОСЛЕДЕН ШАНС!!! САМО ПОСМЕЙ ДА КАЖЕШ „НЕ“ И ОТ КОЖАТА ТИ ЩЕ СИ НАПРАВЯ ТРИВКА ЗА БАНЯ!!! СХВАНА ЛИ, ЗЕМНОВОДНО!!!
-Да, да, схванах-веднага схвана Змейо.
Кръвясалия поглед на Трошикокалов показваше, че от кожата му ще стане тривка за баня само ако наистина има късмет. Ако няма...
-ЕТО КАКВО ПРАВИШ! ВАДИШ СИ ТАЯ СМОТНАТА КРЕДИТНА КАРТА, С КОЯТО СИ ЖИВУРКАШ И ВЕДНАГА СИ ПОРЪЧВАШ ИНСТРУКТОР ДА ДОЙДЕ НА МЯСТО, ЗА ДА ТИ ОБЯСНИ КАК ДА СТАНЕШ ИСТИНСКИ ЗМЕЙ И ТО САМО СРЕЩУ 200 МИЖАВИ ЖЪЛТИЦИ!!! РАЗБРА ЛИ МЕ???
-Разбрах!
-АМИ ТОГАВА КАКВО МЕ ЗЯПАШ, ВЛЕЧУГО! ДЕЙСТВАЙ! БРОЯ ДО ТРИ И МУ МИСЛИ АКО НЕ СИ ГО НАПРАВИЛ, ЗАЩОТО ВЕЧЕ ЗНАМ КЪДЕ ЖИВЕЕШ И КЪДЕ РАБОТИШ!!! ЕДНО...
Трошикокалов тъкмо отваряше уста, за крайно зловещото ДВЕ, когато Змейо отново въведе номера на кредитната си карта. Покрита с белези муцуна на Огнепръс продължаваше да изпълва екрана, но ужасяващата му физиономия омекна до зловеща.
-Благодарим ви, че гледахте нашето мотивационно видео-каза той благо.-Надяваме се то да Ви е било от полза. Поръчаният инструктор ще Ви посети в удобно за Вас време и място. За Вас крещеше Огнепръс Трошикокалов. За мен беше чест да Ви заплашвам и обиждам.
Екрана угасна и зловещата белязана физиономия на Трошикокалов изчезна. Змейо издиша с облекчение. За всеки случай изключи компютъра. Стана от стола с въздишка. Погледна търкалящите се пода сталактити. Въздъхна. Сега трябваше да ходи до „Пещерни потреби“, за да купи други. А колко време вися на стълбата докато ги залепи... Змейо поклати глава. Можеше да е по-лошо...
На входния камък се потропа.
На под тупна още един сталактит. Змейо замръзна. На входния камък отново се потропа, една тъничка пукнатина пробяга по тавана и на пода се търкулнаха последните три сталактита. За миг Змейо си помисли, че май трябваше да използва по-здраво лепило.
-Господин Змеев?-чу се нечии съвършено непознат (за огромно облекчение на Змейо) глас.
Змейо с облекчение тръгна към входа на пещерата си. За момент си беше помислил, че Трошикокалов е решил все пак да се отбие и да изпълни заканата си за онова с тривката. Кръвясалия му поглед доказваше, че е напълно в състояние да прави домашни посещения.
Змейо отмести входната скала, стъпи на прага и... се блъсна в нещо ужасно твърдо. Той примигна и вдигна бавно поглед нагоре и се оказа муцуна в муцуна (всъщност муцуна в ужасно мускулест люспест корем) с най-огромния змей, който беше виждал през целия си живот. Люспите му бяха изпръскани с нещо, което ужасно много приличаше на засъхнала кръв, а те самите се издуваха от чудовищните мускул, които не могат да се получат в кварталния фитнес. Острите зъби, стърчащи от устата му не само, че бяха ужасно дълги, но и кафяви от яденето на Бог знае какво. Миризмата, която се носеше на талази извика в ума на Змейо ужасната картинка на току-що приключила обилна закуска в близкото изгорено до основи човешко селце. Онзи го фиксира от горе на надолу с огромните си очи.
-Вие ли сте, Змейо Змеев?-попита учтиво гиганта.
Вонята на разложена плът показваща рядко миене на доста често използвани за разкъсване зъби го обля като цунами брега на Тайланд.
-Да-изскимтя жално Змейо и за момент си представи как виси в нечия баня.
-Аз съм поръчания от вас инструктор-каза огромния змей все така любезно и се усмихна показвайки два реда дълги, кафяви и вонящи зъби.
-Много сте бързи.
Огромния змей сви скромно също толкова огромните си рамене.
-В името на традициите ние от Старата школа даваме най-доброто у от себе си. Между другото случайно да имате някаква роднинска връзка със Змейо и Змейо Змееви.
-Единият ми е баща, а другия дядо.
-Наистина ли?-огромния змей се облещи с възхищение на срещу (е, не точно насреща му, по скоро на срещу му и малко нагоре).-Сигурно сте много горд.
-Горд съм-съгласи се Змейо и за миг си помисли, че ако дядо му можеше да го види щеше да се обърне в ямата си.
-Не сте го чули от мен-зашептя огромния змей и шепотът му отекна гръмотевично в близките скали-но издателството на Старата школа готви издаването на алманах „Кой кой е сред змейовете“ и баща ви и дядо ви ще са включени в нея. До едно-две десетилетия ще я отпечатат.
-Ще си я купя.
-Ако заявите копие предварителните ползвате 5 % намаление- продъл-жаваше да шепти все толкова шумно огромния змей.-Но и това не сте го чули от мен.
-Ясно.
Змея изведнъж се сепна.
-Извинете, пропуснах да се представя-той измъкна от някъде визитка и я подаде на Змейо.
-Хърбел Нащърбов-Гъзосритов-прочете на глас Змейо.-Инструктор по мотивация. Старата школа. За контакти...-той вдигна смаян поглед към огромния змей. Огромните мускули издуващи изплесканите с кръв люспи приличаха на канари.-Хърбел...
-Казвайте ми Щърбов-усмихна се змея.
-Името ви...
Змейо се усмихна стеснително.
-Гъзосритов съм по майка. Плод съм на уреден брак. Дядо вярваше в традициите, лек му чакъл.
-Ясно-Змейо му върна визитната картичка.
-Желаете ли да започваме?
-У нас или...
-Тук е добре-каза Шърбов за огромно облекчение на Змейо.
Тук поне щеше да има свидетели, въпреки че вида на Щърбов никак не подканваше намесата на случайни самаряни, от които в момента Змейо имаше огромна нужда. Ококорените и кръвясали очи на Трошикокалов казващи, че няма нещо, на което да не е способен, се мярнаха в съзнанието на Змейо и накара люспите му да настръхнат.
-Ами добре. Щом искате.
-Добре да започваме тогава-Шърбов се усмихна извинително.-Извинявам се, че толкова бързам, но трябва да посетя още три адреса. Видеото с другаря Трошикокалов има небивал успех.
-Въобще не съм учуден.
-Добре тогава. Да започваме-каза Щърбов и сграбчи Змейо в огромните си, опръскани със засъхнала кръв лапи и го вдигна от земята. Опашката му се заклатушка безпомощно във въздуха.-ТИ ЛИ СИ ТУЙ МЕКОТЕЛО ДЕТО ИСКА ДА СТАВА ИСТИНСКИ ЗМЕЙ???-той се усмихна смутено на шокирания Змейо.-Знам, че сте вие, но трябва да следвам сценария... разбирате как е.
-Да, да-закима разбиращо Змейо.-Разбирам!
-ЗНАЧИ ИСКАШ ДА СТАНЕШ ИСТИНСКИ ЗМЕЙ, А?-ревна насреща му Щърбов и го обля с вонята на разложена плът.-НАЙ-НАКРАЯ СИ РЕШИЛ ДА НАПРАВИШ НЕЩО СМИСЛЕНО С ЖАЛКИЯ СИ МЪРЗЕЛИВ И БЕЗПОЛЕЗЕН ЖИВОТ, ТАКА ЛИ?
-Ъъъъъ...-прекъсна го Змейо.-Как го правиш това с този дъх?
-Много е автентичен, нали-каза Щърбов и стисна Змейо само с една лапа докато с другата го държеше във въздуха и извади пакетче дъвки.
Змейо го взе и както си весеше в лапата на Щърбов зачете етикетчето на глас.
-Дъвки „Змейдент“ с аромат на разложена плът. Нека околните почувстват автентичната миризма на изядени юнаци. Прави зъбите приятно кафяви. С вкус на ягода. Подходяща за диабетици. Търговска марка на Старата школа. Всички права запазени.
-Задръжте ги. Безплатни са.
-Благодаря.
-Е, да продължаваме. НАЙ-НАКРАЯ СИ РЕШИЛ...
-Това го минахме-обади се учтиво Змейо.
-О, да. А къде...
-На ...БЕЗПОЛЕЗЕН ЖИВОТ, ТАКА ЛИ?
-Ясно. ...БЕЗПОЛЕЗЕН ЖИВОТ, ТАКА ЛИ? ИЗВЕДНЪЖ ТИ Е ХРУМНАЛО, А? ЕЙ ТАКА!!! ДА НЕ МИСЛИШ, ЧЕ ТОВА Е НЕЩО, КОЕТО ДА ПРАВИШ ПРЕЗ ПОЧИВНИТЕ ДНИ, А???
-А не става ли? Все пак съм на работа...
-Всъщност става. Имаме много хубави програми за работещи змейове и се провеждат само всяка втора събота и неделя. Доста са интересни всъщност. ИСТИНСКИ ЗМЕЙ СЕ СТАВА С ЦЕНАТА НА МНОГО УСИЛИЯ! НА КРЪВ, ПОТ И ОБЕЛЕНИ ЛЮСПИ! ДА НЕ МИСЛИШ, ЧЕ Е НЕЩО ДЕТО СТАВА ЕЙ ТАКА! КАКВО??? НЯКОЙ ТИ Е КАЗАЛ В КРЪЧМИЧКАТА, ЧЕ БИТКИТЕ С ЮНАЦИ И ОТВЛИЧАНЕТО НА ПРИНЦЕСИ Е ЛЕСНА РАБОТА, ТАКА ЛИ??? ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО УСИЛИЯ СЕ ИСКА ЗА ТАКОВА НЕЩО? ЗНАЕШ ЛИ, ВЛЕЧУГО???
-Ми, не.
-МНОГО! УЖАСНО МНОГО! ТОЛКОВА МНОГО, ЧЕ НЕ МОЖЕШ ДА СИ ПРЕДСТАВИШ! ВЪПРЕКИ ТОВА ИМАШ КЪСМЕТ, ЧЕ ТУК Е СТАРАТА ШКОЛА И ТЯ Е РЕШИЛА ДА ГУБИ ВРЕМЕТО НА ЕДИН ОТ ИНСТРУКТОРИТЕ -КАЖЕТЕ-ИМЕТО-СИ-ТУК-ЧИЯТО ЗАДАЧА Е ДА НАЛЕЕ МАЛКО АКЪЛ В ПРЗНАТА ТИ ЗМЕЙСКА КРАТУНА! РАЗБРА ЛИ МЕ!-в пристъп на актьорско вдъхновение Шърбов го разтърси като топче за игра.
-Аха-измрънка Змейо докато света застрашително се люлееше около него.
-ЗА ТОВА ЕТО КАКВО ЩЕ НАПРАВИШ! ОЩЕ СЕГА ЩЕ ОТИДЕШ В БЮРОТО ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШИТЕЛНИ ЗА ЗМЕЙСКИ ДЕЙНОСТИ И ЩЕ СИ ПУСНЕШ МОЛБА ЗА ЛОВ НА ЮНАК! РАЗБРА ЛИ МЕ!-Щърбов отново го разтърси и очните ябълки на Змейо заподскачаха в черепа му като баскетболни топки по време на мач на НБА.
-Разбрах.
-ТОВА Е ПЪРВОТО ТИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО. САМО ТАКА ЩЕ МО-ЖЕШ ДА УСЕТИШ НАСЛАДАТА ОТ ТОВА ДА СИ ИСТИНСКИ ЗМЕЙ И ЩЕ РАЗБЕРЕШ КАК СА СЕ ЧУВСТВАЛИ ПРЕДЦИТЕ ТИ! ЩЕ УСЕТИШ ЗМЕЙСКАТА КРЪВ ПУЛСИРА ВЪВ ВЕНИТЕ ТИ...
-Разбрах...
-О, добре- измрънка Шърбов с известно разочарование. Личеше си, че много се упражнявал пред огледалото у дома.
Змейо се пльосна на земята и успя да се надигна едва след третия опит. Цялата планина упорито се въртеше пред очите му и просто отказваше да спре да шава.
-Това е за вас-Шърбов му подаде някакво листче.
Змейо погледна упорито търчащите из цялото листче букви.
-Талон за нама... намале... намаление на про... продуктите на Старата шко... школа за поку... покуп... покупки над 100 жълтици-прочете той с известно усилие.-Ползвайте само в магазините носещи логото на Старата школа. За въпроси телефон на потребителя...
-А сега-Щърбов замислено огледа планински пейзаж.-На къде е север?
-Натам-посочи Змейо и най-накрая планината спря да се люшка ту наляво ту надясно.
-Благодаря-Щърбов обърна Змейо с муцуна на север и застана зад него.
-Между другото как го правите това със засъхналата кръв по люспите?
-Продуктова гама „Юнашка кръв“. Не предизвиква алергии и сърбеж и освен това е напълно водоустойчива. Продава се във всеки от нашите магазини-бързите му стъпки затрополиха по скалата.
-А защо...-започна Змейо и разбра отговора на незададения си въпрос, когато Щърбов здраво го срита под опашката.
Змейо усети, че лети без дори да е размахал крила с тази разлика, че освен свиренето на вятъра край муцуната му усещаше и тъпа болка от съприкосновение на огромен крак със задните му части.
-И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ СТАРАТА ШКОЛА РАБОТИ ЗА ВАС-долетя викът на Щърбов далеч назад.


Публикувано от Administrator на 06.06.2012 @ 15:25:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   dred

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.01.2022 год. / 02:12:58 часа

добави твой текст
"За мишките и змейовете- 2" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.