автор: Narwal

Иисус: Защо ме викаш Сатана?
Нима със теб не се разбрахме?
На тази грешната земя
приятели да станем не успяхме.

Нима до днес ти не разбра,
че силата ЛЮБОВ е чиста
и твойта тъмната страна
не може днес да я подтисне.
Или отново искаш ти
със тебе сили да премерим
или в отвъдния живот
примирието да намерим?

Сатана: Добре дошъл, Небесни сине!
Макар да мразиш ме дълбоко
приемам аз – от мен да мине
не бих отвърнал ти жестоко.
А искам с тебе днес сега
пред хората открито да се срещнем
и на сърцето със ръка
ний ИСТИНАТА да посрещнем.
Да си признаем пред света,
кой истински ЧОВЕКА люби
и кой със своята вина,
желае сам да го погуби.
Да аз съм зъл, жесток и прям
и щастие неземно не вещая,
но на ЧОВЕКА слаб и сам,
РЕАЛНОСТ му показвам
вместо Рая.
Не уча го на пости и покорство,
не уча го врага си да обича,
че чуждо е за мен
църковното притворство,
и Истината земна аз се вричам.
Каквото аз дарявам
може да се пипне,
не давам празна ВЯРА,
щом Гневът тук кипне.
И питам те, Небесни сине:
От двамата кой повече
ЧОВЕКА люби
и кой със своята ЛЮБОВ,
успял е веч
да го погуби?!