автор: riiva

Отиваш си, не съм ти нужна вече.
Каквото искаш, вземай го със тебе!
Не ми е тъжно, че отнасяш го далече,
а че не съм си нужна аз на мене също.

Събираш ги – годините безвремие
И тъпчеш в куфара бездънен …
Вземи и дните с обич и доверие.
Вземи минутите, секундите отмерени!

А мен … не ме мисли, аз мога с малко
- трошица вяра, че при мене ще се върнеш,
сълза отронена, усмивка – блясък …
Нима си тръгваш без да ме прегърнеш!

О, бях наивна да ти вярвам,
да слушам думите красиви
в омаята ти да изгарям бавно
и сянка да ти бъда вместо самодива.

Наивна бях, но тази сляпа вяра
не бих проклела, нито върнала обратно.
Със тебе бях най-истинска и свята,
в лъжи притворни да я облека не мога.

Обичах те … И още те обичам.
Но няма да те моля да останеш.
Пред тебе и пред себе си се вричам
душа една със Друга да не станеш!

Не тръгвай! …Знаеш, че не моля …
Постой за малко с мене в тишината …
Постой … за тебе обич нямам …
А време имаш, аз … имам самотата.

Да, знам, че бързаш и таксито ще те чака.
Заслужила съм твоята раздяла.
Обичах те, но няма да те връщам.
За сбогом те целувам пребледняла.

Поспри за миг, забравил си там нещо.
Не, сцени няма да ти правя.
Любов на заем не се връща,
и твоята не искам да оставяш …

Не виждаш ли? На пода там, в краката.
Едно сърце – пулсиращо и крехко?
Сбери парчетата, със теб вземи го.
Сърцето ми не искам да остава!