автор: apostola

Ти си днеска моя болка,
но и моят елексир.
Ти сега си шум разхвърлен,
но и музика в ефир.

Ти ми беше светла гордост,
днес си вече моят срам.
Днеска ти си мойта морга,
но и святият ми храм.

Но каквото и да става
ти оставаш моя дом:
чак от Петричко до Русе,
от Бургаско...та до Лом.

Хубаво или за лошо,
с теб съдбата ни събра.
И със мъка,и със радост
аз във тебе ще умра!