автор: apostola

Накуцвам по пътя-
не гледам назад.
Живея в безпътя
ей тъй-на инат.

Студен съм от пламък.
Горещ съм от студ.
Дърво съм от камък,
отгледано с труд.

Горчив съм от сладост...
В горчилка-сладня.
Старея от младост
в горяща главня.

Във близост-далечен,
а в същност съм тук.
И смъртен,но вечен
в очите на внук!