автор: alord

Спомняте ли си пилешката супа на мама? Онази дето я правеше от бульона, който оставаше след като свареше някоя кокошчица?Аз си я спомням.
Сега често си готвя такава супа, но някак си липсва онзи вкус, който имаше тя преди петнадесет години. Подправките са същите, продуктите са същите, ври за същото време и въпреки всичко има по-различен вкус. Тогава, спомням си, сядахме всички около масата. Четиримата, заедно с мама и тати, но той ядеше винаги нещо зеленчуково, нали си е вегетарианец. Мама наливаше кастроните със супа, а тати режеше хляба - онзи дето го наричахме турския, защото пекарните в хлебарницата бяха турски (сещате ли се как изглеждаше – винаги със златисто прегорял цвят, горната кора винаги надлъжно пукната, като планински гребен, а от долу бе на едни кръгли грайферчета). Никога не пиехме безалкохолни, а на трапезата винаги имаше сирене. И едва се намираше място на масата за всички чинии и прибори. И почти никога не беше тихо, когато сядахме и шестимата. Всички приказвахме, но не мога да се сетя за какво си говорехме тогава. Вие спомняте ли си? Ние сигурно сме си говорели за оценки, изпитвания, уроци, все за някакви такива детско-ученически неща ще да сме се надвиквали. Мама почти винаги говореше за нейните немирни ученици и проблемите и в училище, а тати рядко споменаваше нещо за работата си. Сигурно ни е разказвал по някоя поучителна история от неговото битие, но времето е оставило в мен само великите ни глупости.
А спомняте ли си, че се си сменяхме места около масата. Имаше едно място, което го наричахме царското. Май беше това срещу врата на терасата. Защо го наричахме така, не мога да си спомня, но всеки беше най-щастлив, когато седи на него. Сменяхме си местата всяка седмица, само мама и тати си оставаха седнали срещу прозореца. Бяхме като четири малки планети, които обикаляха около техните две слънца. А спомняте ли си, че имахме и график с дежурства по миене на чинии. Понеделник бях аз, след това до четвъртък бяхте вие. А петъка се карахме, кой да измие чиниите. Така и не разбрах, как мама и тати успяха да ни накарат да ги мием с такъв ентусиазъм.
Обедите ни бяха дълги. Ядяхме бавно и се пресягаме един през друг за хляб или сирене. Рядко искахме допълнително за да не свърши супата. Не че не е била вкусна. Просто и четиримата не искахме да затрудняваме мама и да се чуди какво да ни готви отново на другия ден. Спомням си, че рядко и казвахме, че готви вкусно. Сега като се върна назад ме хваща срам, защото мама готвеше наистина вкусно, а ние толкова рядко я похвалвахме...
Мамо, готвеше страхотно. Благодаря ти.
Сега всеки си готви сам пилешката супа и сигурно всеки от време на време се сеща, че някога вкуса и беше различен. Вече я няма онази малка щипка Нас, с която бяха поръсени онези времена.