автор: joy_angels

така се привличат телата понякога
така се привличат...
и уж да потеглят вън с вятъра
а скрито събличат се
и гледаме малко думи да казваме
много излишно е
и крием по кожата рани порязани
от връзки предишни
закачаме дрехите там на пирона
и висват обесени
нашите сенки нашите минали спомени
нататък е лесно
нататък в ръката ръката ми
устните в устни
и нищо че съмва и нищо че кратка е
нощта ни пропусната
пропусната… точно… нощта не се случи
нощта ни избяга
открадна душите очите и звуците
и стана бродяга
ще скитат душите ни голи на вятъра
ще се изтъркат
така се объркват нещата понякога
така се объркват…