Случайна среща .. може би.
Срамежливо те погледнах, после ти.
Подадох ти ръка, а ти пое я,
запътихме се заедно по една алея.
Обсипана е с трепети изящни,
с мигове на близост сладострастни,
със стъпки влюбени към часове в забрава,
с усмивки, щастие под дъга лилава.
И поехме двамата със погледи лъчисти.
Ти нова страница в живота ми прелисти.
Сега душата ми с любов изпълваш,
тягостната празнина попълваш.
Скъпите ни спомени безкрайни
съпътстват ни като цветя ухайни.
И бъдещето чакаме с надежда,
питаме се накъде ли ни отвежда ..
По пътя уверено ще вървим.
И радостта, и болката ще делим.
Обичай ме .. без тебе нищо не умея ..
Ти ми даваш смисъл да живея !