автор: erka

Първи юни е и не вали
за първи път от седмици,
но е студено като през ноември.
В девет и петнайсет сутринта
едно голямо междучасие
нахлува в закусвалнята след мен.
Крещи от глад освирепяло -
не обуздало дивото във себе си.
Нахално е,
подбутва ме,
прережда се,
нагорещява обстановката до хаос -
очите ми болезнено мъждеят
от бясната игра на цветовете му.
Шумът буквално ме влудява
и стягам възлите на нервите...
...а някакво хлапе ме гледа
на две-три крачки от опашката.
Ръцете му от студ са посинели.
Ей, мога да ти купя баничка! -
придърпвам го напред до себе си.
То се усмихва някак натъжено
и кърши пръсти във очакване.
Проблясва капчица,
облизва миглите...
Неволно се оглеждам в нея
и ме порязва гилотината на времето.
Шумът ме оцветява до смаляване
и вече знам, че не е гладно.
Прегръщам го,
а то прошепва:

Позна ли ме?
Отвън ми е студено!