автор: prima

Все бягам ли, бягам ...
От себе си, от теб, от всичко хубаво.
От сънищата,от мечтите...
от лошо, към добро затичвам се.
Къде отивам, кой ще ме настигне,
ти ли ще си, вятъра, вълните?
Какво ще сторите да ме спасите,
от чувствата ми и от дни, в които
намери ме случайно любовта.
Немери ме и без да ме попита,
криле разпери и политнахме-
нагоре, между облаци щастливи.
А после пусна ме опасно близо,
едва намерих сили да се скрия
от спомените мили, в които
аз търсих любовта красива.
Във всяка капчица дъждец,
в най-малкия прешец на цвете
в звездичка на небето вечер,
когато търсих теб и ти откри ме.