автор: riiva

Нощта, когато в стаята пристъпи
и хвърли сребърни лъчи,
ела при мен с премяна в злато
и накити – букет звезди.

Поискай ми да ти пристана,
да бъда змейова жена.
Поискай ми, Любов, размяна
- живот човешки с вечността.

Рисувай градове от злато
и кули бели от сапфир.
Рисувай змейовете – стражи,
приседнали за кървав пир.

Поискай ми да стана твоя,
Кралица – перла в твоята корона.
Поискай ми и кръв червена
във клетва за любов вменена.

Не ме оставяй да те върна,
с лъжи да променя съдбата,
която в огнен обръч свърза
жена – човек със твар крилата.

Сватовниците тука доведи ги,
прати ги с даровете скъпи.
Във злато, сърма облечи ги,
когато утрото настъпи.

Да влязат с огнени фанфари
небесните ти стражи – господари.
Ръка да искат ми от мама.
Не дава ли ме
аз ще ти пристана!