автор: nikikomedvenska

Дръж се, мое кораво сърце,
помпай здраво на сто оборота,
с теб отдавна сме вплели ръце
и вървим по ръба на живота.

Знам, че тръпнеш във мойте гърди,
неведнъж те изправям на нокти,
ала все се надявам, че ти
имаш девет живота на котка.

Затова те пришпорвам напред,
да ми палиш огньовете в мрака.
Осем пъти се влюбвах подред -
за деветия май ще почакам.

Умори ли се, мое сърце?
Не е лесно за миг да не спираш.
И съвсем не е лесно, не е
всеки път от любов да умираш.

И усещам през тънката плът
синя вена в иглата да вдяваш,
да закърпиш един кръстопът,
който всяка раздяла оставя!

Някой ден ще разцъфнеш през май,
прединфарктно дъха ми ще вземеш,
но се дръж! До деветия край
има време, сърце! Има време...