автор: nikoi

"Мъртвите живеят срещу гробището."
Пресен виц. Направо от гробаря."
Павлина Йосева

Обичам тези дни на сухоочие.
И днес така. С клепачи аплодирам.
След тебе ми остава многоточие,
което още никак не разбирам.
Виж - живите са зрителна измама.
И слухова. И даже осезателна.
Отглеждам те в сърцето си. Но “няма”
е вече много скъпо нарицателно.
Какво е тъмнина? Два метра тежка
оловна пръст над бивше близко тяло.
Опитвам да живея по човешки
и всеки ден започвам отначало.
Сега се чудя кой е по-отвъден.
За теб съм аз. За мен си ти. И толкова.
Еднакви сме. И този ден ще бъде
сух опит за прескачане на болката.
Но болката си е дълбока пропаст.
Пропадането става неизбежно.
Отива си, отива си животът,
препънат във отвесната ти нежност.