автор: pisana

Не са сълзи, солените кристали
които виждаш в моите очи
вълните морски са ми дали
от своите пенести искри.

Гърбът си в твоя ще облегна
ще ти разкажа, приказка една
и ще си тръгна уморена
от парещата болка на страстта.

Не искаш приказка, а обич свята
и търсиш я, изписана на моето лице
прости, но любовта позната
отдавна е умряла в моето сърце.

Не си виновен ти, така се случи
доверието крехко, някой рано взе
отнесе го и всичко в този миг приключи,
а раната не спира да расте.

Не ще да чуеш никога, че те обичам
и няма да посрешнем, двама утринта,
а щастието ще заключим
и ще изгубиме ключа.

Така за нас ще е далечно
недостижимо и само
мъчението-безконечно,
а две тела събрани във едно.

Не са сълзи, солените кристали
които виждаш в моите очи
вълните морски са ми дали
от своите пенести искри.