автор: ViV

Не ставам за обичане, нали ти казах,
дори приятелска ръка да ти подам - не мога.
И слънчев лъч не съм, та през прозореца да вляза.
Жестока болка съм, след мен вървят единствено тревоги.
Да прощавам и обичам , да съм вярна - не умея.
И смирена да съм някак ми е неприсъщо,
трудно ми е даже с усмивка да живея
и домашните любимци, не ги отглеждам вкъщи
Лоша съм и дива - изчадие на ада,
всичките стихии се бунтуват в мен.
На най - жестокият ще бъда за награда
и в пъкъла ще го потърся, той в този свят не е роден...