автор: riiva

Стоманобетон и ръждясали шипове
облекли са дълги високи стени.
Прибоят в душата ми яростно мята
пресъхнали жадно - солени вълни.

И стиснал до болка косата на времето,
отминали спомени гневно броя.
Крачат краката, безмълвно отмерват
тесни пътеки с размер два на два.

Лепне по дланите черно възмездие,
кръв се отмива с нова вина!
Моето име, то е „Безчестие”,
а адът – той чака, за мен е отворил врата.

Не искам, не смея за прошка да моля.
И милост не прося – убивал съм, да!
И смърти събирах по своята воля,
душите откъснах, сякаш цветя!

Сърцето дълбаят невидими червеи
и духове стягат клупа на страха.
По – бързо душете, пристягайте здраво,
че кръв се откупва с душа!

Не сте по-добри …Злодеи във тоги сте!
Но ваште вериги … желязно - различни са
- на фалша и подкупа и Сляпата курва
признайте, признайте, че роби сте!

Съдете, отсъждайте, всичко вземете!
За милост дори не мислете,
че нощем, когато покоят се спусне,
в гърба ви аз нож ще забия!

За вашата смърт да жалея не мога.
Вий бяхте и мърша, и пепел, откъснато цвете.
Побързайте! Скоро бесило сложете,
че аз съм чудовище с много присъди!

Внимавайте само, добре премерете.
Постойте преди да ме съдите
- чудовище дреме в душата на всеки
и чака да бъде събудено!