автор: Ray_Jay

Усещам те, макар да знам,
че глупаво е. Ще ми се да беше
егоцентризъм, емоция или глупаво чувство,
но не е. Отказвам да се боря със себе си!

Просто да става, какво ще! Аз бях до тук.
Омръзна ми да виждам себе си и да се подминавам,
писна ми да се заблуждавам, че е лъжа и
избирайки, вместо това да сънувам с други сънуващи.
Не мога повече така, но поне спря... Спря да ме боли.
Искам да си щастлив. Някъде там, с някой някъде си,
все тая ми е. Просто искам да виждам усмихнати лица...
Но защо тогава ми се ще да... Защо ли ми се ще да се най-накрая...
И да ВИДЯ себе си! Омръзна ми. А това "усещане", побърква ме и благодарна съм, че мога да спя, мога да минавам в другия свят, където да прегръщам "мен самата", до насита... Благодаря за всичко, което направи за мен,
макар че, макар че дори не ме помниш. Нито от това, което се случи нещо, някога.
Променям се, а с това, променям и разбиранията си, за кое какво е. Но така ме БОЛИ на едно определено място, макар да казах, че няма болка. Боли ме... Излъгах. Аз съм долен лицемер, който, дори себе си не познава...Но, дори тази болка ми харесва, щом е свързана с теб, Моя Душа. : )