автор: nikoi_1

"Само Синът человечески няма къде да подслони глава." Иисус. Библия

Потънах в себе си за дълго,
очите си изгубих в мрака.
Пороите не ме подлъгаха,
а сълзите ми онемяха.
И думите не се родиха-
изсъхнаха от светла жажда,
а вятърът полегна тихо
в краката ми осаждени.

Проходих, уча се да крача
напук на всичките години,
напук на гравитацията-
аз знам, че още ще ме има:

докато някому съм нужен,
докато дишам още нежност,
ще нося слънцето на юга,
и ще осъмвам със надежда.