автор: apostola

Това е лудостта на двама
във цветните ни светове,
в които жадно и със драма
сърцето диво ни зове.

И няма милост,няма прошка
за нашите души-аз знам,
че таз любов е златна брошка
в завесата на тоя храм.

И в лоното на твойта пазва
ще паднат двете ми ръце.
Душата ми сега подсказва
да гледам в твоето лице.

В косите черни ще заровя
и десет пръсти на страстта.
Със устни в огън ще поровя,
горящ на твоите уста.

И щом със тялото във тяло
и двамата се съберем,
ще станем в миг едното цяло
и без дори да разберем.

Небе отгоре ще ни гледа.
Вълните яростни ще спрат.
А любовта ни ще погледа
и как сърцата ще умрат.

Умират те във миг греховен-
забравили за своя ръст.
И в този миг-така върховен,
гърми любовен земетръс!