автор: nikoi

Донедовиждане. Съвсем не бе приятно.
Не вярвам да се случи друг спектакъл.
Събличам суетата непонятна.
И този ден от мен се е съблякъл.
До скоро все проклинах Сценариста,
преди да осъзная, че съм аз.
До недовиждане. Аста ла виста.
Не ми е вече мястото сред вас.
Душата ми си взема дълъг отпуск.
Не творчески - съвсем тихотворящ.
Отивам си, недраги мои гости:
омръзна ми за роли да си плащам.
Омръзна ми да бъда шут ухилен.
Омръзна ми да бъда маска своя.
Във себе си лицето си прибирам,
преди да стане ваше, а не мое..
Създавам равносметката хълмиста-
изпразва погледа като кесия-
пиесата бе плоска. Десет листа
пропаднала във нищото хартия.