автор: Solar

колко пъти писах стих
за него -
днес е друго - майско небе
смее се
във всяка локва се оглежда...
божествено чаровно раздипля
душата
за пиянство и безумия...
само очакване - пак и пак
облаци тропат по тялото сатенено
нараняват го
плаче
излива по врата ми хладни капки -
глас ще тропоса шепота
в мокро и то увисва в очите
с вкуса на дъждовна вода...
ей
отивам да викна лятото