автор: apostola

От древни времена,та чак до днеска
народите са били вечно в треска
и питат все за ада и за рая.
Къде са,Боже?Всъщност аз не зная.

Стоиш на пътя за нагоре,Боже,
и срещаш всичките след смъртно ложе.
Ти знаеш кой е грешен и праведен.
Един във ада,друг-във рай заведен.

Живота всички го живеем тука
и май,че сме на Космоса боклука.
Но щом при тебе се намира рая
къде е,Боже,ада във безкрая?

И позволи ми,Боже,най-накрая
да зърна малко от лоното на рая.
Тогаз хлопни вратата под носа ми
и после само остави гласа ми.

Със този глас и в същата минута
от твоята градина-тъй прочута,
ще се провикна горе в необята,
че ти си оставил ада на земята!