автор: starozagorez

1726. Ароматът на розата умира като засъхне бутонът, а този на чесъна целогодишно служи за подправка на шкембе-чорбата.
1727. Безсмислено е да съветваш сянката си колко бързо да бяга пред теб и къде да легне за почивка.
1728. Всичко сладко в началото лепне като мед.
1729. Гледа да му падне всичко наготово, но не вижда от къде.
1730. Дълго се радва на щастието от намерената подкова, защото се оказа от неговия Пегас.
1731. Завистта е пасивно отмъщение за чуждия успех и щастие.
1732. Излишно е да се предприема нещо след като сиромахът е претършувал кофите за боклук.
1733. Кожата му дебела, затова му е по-мила от ризата.
1734. Липсва му едната дъска, за да му сковат ковчега.
1735. Накара го да излезе от кожата си, а после не знаеше как да скрие срамотите му.
1736. Отдаде се изцяло на работата си, но не забрави да поиска и възнаграждение.
1737. "Парите не миришат", но ги използват като наркотик.
1738. Свои човек е този, на който е по-лесно да подариш нещо, отколкото да му го продадеш.
1739. Търсеше линията на най-слабото съпротивление и намери пътя за спасение в бягството.
1740. Цената на живота ти се увеличава с всеки преживян щастлив миг.

25. 05. 2012 г.
662 Б. Алекс.