автор: Vacuum

Ела с течащи в дланите коси,
от кожата пусни уханието си.
С усмивката прати ми твоите устни,
жадуващи да бъдат вечно вкусни.
Обятия политащи да търсят сила.
Забързано сърце очакващо закрила.
Очи преливащи във сладък сън
с език попиващ всичко вън.
Умора свличаща се без покана
от молещия шепот, че си желана.
Ръце попиват с галещи слова
горящо тяло - докосвайки зова.
Поглед гълтащ всяка твоя свян
изпълва със силата на великан
пулсираща сирена в миг наслада
с вълни завръщайки се за награда.
Замаян глас с дъха изпраща стон
светът събран за време на поклон
отеква в пръстите с перо от страст
смехът потропвайки по всяка част.
Трептящи чувства вкусват края
тресейки твърдите стени на рая
слухът се спря в застинал гръм
светкавица изстрелва всичко вън.
Глава отпусната протяга мисъл.
От въздишката импулс написал
в гълъба отлитащ от топлите ръце
с известие за още мъничко поне.