автор: pc_indi

Аз съм Джаф.Бежов кокер шпаньол.
С малка опашка(че не стигна плата),
с душа от памук и герданче от шнола.
Педя куче,лакът...тъга.
Чакам мирно и кротко мойто дете-
то малко май ме забрави
на перваза за чанти под трето гише
в салона на пълната автогара.
Всички бързат и никак не ме забелязват.
Не че искам...Само нека то да се върне!
Стаявам пух,когато деца влязат...
Не мога друго дете да прегърна!
То не би ме забравило,само където
нетърпеливи са автобусите.
То е умно дете и е много заето
с уроци,книги и музика.
Много обичкам да ми разказва
как е минал денят му в училище,
да се прави,че уж аз го пазя
в игрите с огромни страшилища...
Ще се върне за мен.Просто вярвам в това!
Тихо бдя край гишето и се ослушвам.
Ще се чуди защо ми е мокър носа,
после радостно ще ме гушне.
Сякаш ризката негова виждам там!...
Ето,влезе!Но не...Не е то...
Но онова май е неговата коса!
Хей,дръпни се от тук бе,палто!
.................................................
Аз съм кокерът Джаф.Забравен шпаньол.
Педя куче,лакът тъга.
То ще дойде.Не ме закачайте,моля!
Ще се чуди защо ми е мокър носа...