автор: apostola

Напират в мене овдувяли думи,
защото нямат вече синоним.
А аз без думи за къде съм,Боже?
Полека-лека ставам аноним.

Без тях не мога стихове да пиша.
Не мога да опиша аз нюанс.
Без въздух дробът ми не ще да диша
и по-добре ще е да съм в прованс.

Че тук живеят липсващите думи
и тук го има всеки синоним.
От тук ще тръгнат моите нюанси,
за да напиша стих неповторим.