автор: ivliter

Заветна наша цел е хоризонтът. Той има своята двуяка цел – да ни препъне, да спре копнежа див по невидяното и непознатото, към неизследвани от нас пространства.
А може би и да опита да ни задържи при майката Земя завинаги. Защото може и да бъде точката последна, опорната ни точка от която можем да отскочим към небето – трамплин към безпределните пространства на вселената. Най-сигурният ориентир е хоризонтът, по който винаги си знаем къде в момента се намираме. Стремеж е той към бъднината, придава смисъл на живота да се стремим към него без да го намираме. Отвъд изгарящата му далечна линия дочувам, как гласовете на бащите ни ни викат. И ако не отскочим както трябва след засилването си, ще ни пореже, паднем ли на острия му ръб и ще се срине неосъществения ни полет. Да го преминеш е нужна дълга подготовка, усилие и търпеливост. А после!? Пред теб ще се изправи следващият хоризонт…