автор: nikoi

"Нека животът ти спре да бъде нестинарски танц..."

И на мене ми втръсна да ходя по цъфнали въглени.
Още пуши душата ми като проклето кандило.
Всеки делник е черква за дяволи, скрити във ъгъла
зад олтара на тоя живот, по начало немил.
Аз недрага прохождам след всеки танц, все по-саката.
Изгорената плът на сърцето с какво не лекувах...
Мамо, вече ми втръсна от всичките тези разпятия
с жива жар във очите дълбоко до вик нарисувани.
Ти сега наречи ми любов към далечните ближни.
Наречи ми по-плътна, по-здрава и читава кожа.
Наречи ми съдба, просветляла до пурпурен изгрев.
Наречи ми да бъда добра с този свят, ако може.

Мамо, вече ми втръсна да ходя по въглени цъфнали.
Още пуши ли, пуши душата – кандило проклето.
Всеки празник - олтар за сълзи е, прокапали мътно
по жаравата, дето по пътя ми празнично свети...