Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 450
ХуЛитери: 4
Всичко: 454

Онлайн сега:
:: marathon
:: Albatros
:: steelsoul
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОтдел(е)но
раздел: Любовна лирика
автор: desert_inrose

Убеждението за отделност... Заблуждение.
Не само спрямо теб; не само, но...
Всичките ми "аз" са стрАхови явления -
да не хлътне в бездна тихото ти рамо.
Затова на сутринта така боли врата
въпреки възглавките анатомични.
Тръгнеш ли, аз няма да посегна да те спра.
Трепетът ми, само, дебне драматично.
Ще бъде късно и за бързите коне,
мисъл лека дръзне ли да те поеме
по път, стеснен за моите рамене...
„Щом има гръб, ще има и проблеми.”
От греха ни поотделно идва този страх.
Без него късно вечер не заспивам,
прегърнала чернилките на земния сумрак,
рамото ти с тях да преповивам...

Коси тъмнеят в тези часове,
растат, увиват се, магнитно лепнат,
нахранени, вживяват се в лиани,
докато лък с лъчи в целта кове
стрели-издънчици на лешник*.
Тихо, спи, да зрее плътността им!

А мъгла посреща вън частиците,
трохи индигови, останали след мрака:
„Елате за последно да ни видите!”
И прегракват после, глъхнат зад кората.
Ще опитам още да поспя.
Ще досънувам, вместо тях, съня си.
После с болка във врата ще се свестя,
ще погледна, спящ пред мен, деня и
утро, медена смола, ще просветли очите,
зелени пръски ще покълнат в ириси дървесни.

Паяжина е отделеността, прозрачна ципа, а
най-тъпи болки са онези, острите. Човешки.

---------
*стрели за лък се правят (и) от лешник – от издънките (или от по-млади разклонения) на самото дърво



Публикувано от aurora на 19.05.2012 @ 09:58:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   desert_inrose

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.06.2021 год. / 11:08:07 часа

добави твой текст
"Отдел(е)но" | Вход | 6 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Отдел(е)но
от mariniki на 19.05.2012 @ 13:32:03
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
абсолютно...
споделям от първия до последния ред..
поздравявам те, desert_inrose...


Re: Отдел(е)но
от desert_inrose на 19.05.2012 @ 15:48:04
(Профил | Изпрати бележка)
привет, mariniki...
благодаря ти :)

]


Re: Отдел(е)но
от daro на 19.05.2012 @ 14:09:37
(Профил | Изпрати бележка)
тук човешкото е смалено и остриетата са затъпени, струвами се;)

поздравление, D_R!

издънките - нарушената хармония -
стрели с въображение и проницателност,
изстреляни в безкрайност ли са?

...(.)


Re: Отдел(е)но
от desert_inrose на 19.05.2012 @ 16:03:40
(Профил | Изпрати бележка)
хаха
може и да са затъпени
но стоманата изчезва само с ново и ново наточване - оръдието съвсем изтънява... :)
а острието е нужно за направата на стрели...
пък стрелите уж ги насочваме към целта, обаче... кой знае в коя безкрайност попадат...

здравей, Дарче, здравей! ..(.)

]


Re: Отдел(е)но
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.05.2012 @ 11:44:05
(Профил | Изпрати бележка)
споделям, усещането


Re: Отдел(е)но
от desert_inrose на 21.05.2012 @ 07:50:14
(Профил | Изпрати бележка)
здравей, Елси...
благодаря ти

]


Re: Отдел(е)но
от Caniko на 19.05.2012 @ 16:08:57
(Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/
Размива се, оплита се туй крехко Аз във търсене на Ние ...
Приличаме на насекомите изгарящи в огъня, към който се стремят.
:-)))


Re: Отдел(е)но
от desert_inrose на 19.05.2012 @ 16:15:18
(Профил | Изпрати бележка)
така е, Цани...
пък се оказва, че самото Аз не е толкова крехко... крехко и жилавко е ;)
затова размиването е донякъде полезно...
:))

]


Re: Отдел(е)но
от ATOM на 19.05.2012 @ 17:32:55
(Профил | Изпрати бележка)
тук съм


Re: Отдел(е)но
от desert_inrose на 21.05.2012 @ 07:45:12
(Профил | Изпрати бележка)
здрасти :)

]


Re: Отдел(е)но
от Meiia (meiia@abv.bg) на 19.05.2012 @ 17:53:27
(Профил | Изпрати бележка)
Всичките ми "аз" са стрАхови явления -
да не хлътне в бездна тихото ти рамо

Паяжина е отделеността
--------------------------------------------
Много хубави образи и детайлно ровене в болката, дано да лекува...


Re: Отдел(е)но
от desert_inrose на 21.05.2012 @ 07:47:34
(Профил | Изпрати бележка)
ако пътят към лечението е да намериш източника на болката
както и причинителя
се надявам наистина да помогне един ден
:)
благодаря ти...

]