На спомени тънката нишка
прокарвам в живота си аз.
И още от служба войнишка
ги помня до тоя ми час.
И помня годините детски
ушити с море и слънца.
И милите срещи съседски
с неспирната глъч на деца.
И тънката нишка порасна
от спомени в дълъг простор.
Забрава-за мене опасна,
ги плаши с оцетен разтвор.
Безмилостен вятър ги вее
и зъзнат в простора навън.
В душата обаче ми зрее
желаната среща на сън.
А вечер прибирам простора
в леглото до мене да спи.
И празно въжето на двора
без спомени в сън да заспи.