На бели идващи лавини
вълните стигат своя бряг.
На пясъка в очите сини
натрупва се невидим сняг.
Топи го слънцето в загара-
попива в пясъчна следа.
И тихо,като в морска гара,
аз утрото наум преда.
А рано някъде се чува
сирена,станала от сън.
Зад облак слънце се обува,
за да излезе пак навън.
Със четка от жарава жарка
ни прави слънцето загар.
А под чадърената арка
отпивам глътки морски дар!