автор: daro

Искаш да напиша нещичко за теб,
да направя „интервю” със себе си –
да се питам, да размишлявам,
да изтръгна простичките отговори
от колосите-спомени на приятелството.
Това е все едно последно да опитам
да те затворя в строфа – то значи крайност.
Не, не бих могъл това да случа.
Недопустимо е си мисля – печален труд.
А ти ме молиш…умоляваш ме!
„Не за мене, за детето ми го направи –
аз или ще си намеря сила напред да продължа
или ще я открия, отчаяна да се приключа.”

Това е тя, дете – дуален свят-самотник,
тих…тя е „просто художник.”
Разполовено ленено платно –
едно опънато на рамка за картина,
другото оставено за бял саван.
Не унивай, миличка – недей тъжи.
Тя е повече живот от всеки друг.
Прозри прозореца съдбовен – хоризонт.
И едно небе загубило е блясък, плаче.
Оплодената земя венци е сплела –
енергия от цвят по косите на момичета
…и това е дар отдаден с творчество.
А ти, с невинната усмивка на кокиче
долови ли, какъв е смисълът за нея, чеде?
Всераздадена на работа необратимо.

Такава я съзрях преди години, Дора –
с облото бомбе, ала Лайза – ретро,
с развеселените вълни на перелина
и закачливите отсенки по нисички обувки.
Два щриха от кармин монтирани на устни
и чело лъчисто разляло се в простор.
И някаква си лепенка нелепа по брадичка
покрила неуспешно хирургичен оверлог.
Но, какво й пука!
После святка се по дънки,
утре с панталоните широки и каскет
събрала шемет на дузина други – шок.
И все върви, върви-лети…киска се навред.

И накрая, нека да ти кажа, но не за Края!
За херметичните обеми с гнезда –
хербариите стъклени с начала;
инкубаторите на света й, посятите яйца
оставени в стърготини, четини-калчища…
Изумителен космичен свят гадая!
Мъглявини, планети – черни дупки,
зародиши, пулсари – яйцеклетки.
И всичкото това с усещането за хармония.
Взирам се в петното в миг на безтегловност,
примижавам леко – трепва индиговото огледало
и мирозданието се уголемява съучастно
с две мъждукащи зеници зад решетки.

Прости, но този път ще се опитам
и да бъда преднамерен, твърд.
Роденото има участ на умиране –
сътвореното е с правото на възкресение!