Макар, че всяка среща е добра
и всякак се взаимозаслужаваме -
дали все нещо някак ни събра,
или добре се случи...
разминаване.
И прагът помежду ни е един,
но две - вратите, сигурно залостени.
И в нуждата да се отдалечим
озадачено питам се - та още ли?
Че още колко, щом не сме били
за друг, а не за себе си - копнежни.
Съдба е. И дано ти позволи
да срещнеш някой, който да те срещне.