автор: Albatros

Ти си тънкият звън на капчуци.
Ти си ситна росица в треви.
Твоят смях вдига в мен революции.
Твоят поглед в мен птици лови.
Аз те гледам – и дишам поезии –
и те следвам – кошута в гори.
Не коси – водопадът Замбези
тръска грива над мен призори.
Ти за песен небето разтвори.
Стори мене на песен дори.
Ринах трийсетгодишни обори,
за да дойдеш на ясни зари.
Ангел в Рая ли си? Или в Ада
ти си малкото дяволче Фют?
Аз пред теб съм безсилен – и падам
в твоя сън,
в твоя стих,
в твоя скут.