Споделям красотата, но през очите ми
това, което виждам, за всеки ли е видимо?
Понякога сянката ми толкова избързва,
катери се по някоя скала и ми остава само
да се захвана, като спасително въже за нея.
А друг път съм отвес на слънцето,
и виждам центъра на неговите ласки.
На този свят нещата са така замислени,
че всеки всъщност отразява красотата
със светлина, която в себе си събира.