автор: zinka

Конче пъргаво, не спирай –
галопирай, галопирай,
като вятъра бъди –
без седло и без юзди.

В сънищата отведи ме –
там, където лете, зиме
над уханните треви,
топло млечице ръми.

Видиш ли една полянка
с мека светлина и сянка
и със бисерни роси –
спри се там и попаси.

А на златната ти грива,
докато млекце попива,
ще положа аз главица –
малка не летяла птица .

Ще сънувам, че политам,
че из облаците скитам,
над морета, над балкани...
И щом съмне ще съм станал

по голям , по-умен даже,
по-добричък и по-важен
и в леглото си събуден
ще съм приказен и чуден.

Ще ме гледат мама, тате,
ще ме гледат кака, бате
и ще ръкопляскат, че
съм пораснало момче!