автор: apostola

Чуплива е косата - на вълни.
Устата пък е цъфнал карамфил.
В очите страстно пламъче кълни
и грабва с синьо погледа й мил.

А веждите-полегнали дъги...
Трапчинка малка в бузите личи.
Къдрици лунни.Може тя да ги
разроши поотделно на лъчи.

Каква съблазън-нежна белота.
От Бог изпратена е таз жена!
Изваено-красива глезота,
която явно няма днес цена.

Изящна,като скулптора-глава
и сякаш идва тя от древността.
И най-красиво в нея е това,
че пали съчките на ревността.

Влюбчиво дълго гледам таз жена...
В сърцето ми нахлува дива кръв.
И давам най-високата цена
да я целуна още днеска пръв!