автор: vaterlo

Превърнах се във мисъл за пари.
Но кой поет ли къщата си храни?
В съня ми трети ден вали,
прелитат черни и злокобни врани.

И толкова е жалко, че дори
честта ми си отиде страшно пияна.
Изгуби се в житейските мъгли,
по-долна и от курва в "Тропикана".

И аз стоя - финасово животно -
озъбено, ръмжащо и притиснато.
И съм печалбата от оборота
на финикийската измислица.