автор: atiragram

Любовта и Светлината
били Едно и също Нещо!...

А аз се лутах босо из мъглата,
шляпах голо в духовна нищета
и се втурвах лудо в поредните неща!

И все... дирех умно Красотата
и плахо Святостта (в дуалността?!),
и се разлагах на Плът, и на Дух и Душа,

а и Те – били Онова, Едно-то и също Нещо...

“Ооо! Свещена простота!”