автор: PostScriptum

Бръснарницата на бай Любен беше център за обсъждане от мъжете на различни истории, повечето пикантни, случили се или не, това не беше важно. Tук жена не влизаше, поне аз не съм виждал.
Бай Любен, един сладкодумен, около петдесетгодишен човек с дяволито изражение на лицето, беше неизчерпаем източник на такива пиперливи истории. Професионално сресаният му перчем на път и старателно оформените му мустаци, стил Марчело Мастрояни, му придаваха образ на софийски тарикат според представите на времето.
Историите на бай Любен нямаха свършване, те сякаш се случваха заради него, за да има какво да разказва. Понякога той стигаше в лъжите си дотам, че някой се обаждаше:
- Е – е-е-е Любе, айде бе ти па ни зема ептен за балъци .
- Не съм ви земал за балъци бе! Е тоя стол само ако можеше да говори... – контрираше неопределено бай Любен.
При това той не се засягаше от подобни реплики, защото колкото и да си вярваше в лъжите, все пак имаше мярка.
Ние, учениците, предпочитахме да се подстригваме при него, а не при бай Блаже. Причина за това разбира се бяха точно историите, които се разказваха там. За нашите четиринадесет – петнадесет години те бяха повече от интересни, защото нямаше никаква цензура за речника на бай Любен и приятелите му. От време на време бай Любен подвикваше към нас, учениците:
- Даскале, сега си запушете ушите.
При което ние наостряхме слух още повече.
Не ни гонеха от бръснарницата, не толкова защото бяхме редовни клиенти, а защото бай Любен и приятелите му много-много не ни забелязваха, улисани в разговорите си.
Родителите ни се чудеха защо се подстригваме толкова често. Вместо „Кога ще се подстрижеш?”, ни питаха: „Не се ли подстригва скоро?”.
Мъжете не знаеха, че ние нямахме търпение да излезем от бръснарницата, за да разказваме техните истории на приятелите си. След време, украсени от нашите фантазии, някои от историите сигурно се връщаха при бай Любен. А разказани наново от него, те се превръщаха в съвсем пресни случки, които ние пак слушахме с интерес.
A оня стол, дето не можеше да говори, оживяваше във фантазиите ни.