автор: midnight_witch

Отваряш текста и думите те всмукват. Дори и да имаш инстинкт за самосъхранение, тук го няма.
Невинно подредените изречения и познатите словосъчения никъде не крещят за опасността.

Омагьосват те, съсредоточаваш се, мамят те, примамват те, изпълват те, докосват те, познават те, намират ахилеса ти и засядат там, гъделичкайки емоционалните ти пространства.
Изпълват те удобно, докато се разтварящ сам и беззащитен за тях, готов да ги приемеш като скъпоценен елексир на живота.

И ето думите те превземат една по една, свличат преградите ти, знаят тайните ти, чуват мислите ти, поглъщаш ги без да разбираш, че всъщност те те поглъщат и неусетно си в свят, който уж е твоят, а е техният, дал си им и лице, и форма, и кожа. Твоята.

В актът на отдаване и приемане сте потънали в странна симбиоза, без която нито ти си същият, нито те.
Ти си се превърнал във витрина на посланията им, те са миг от теб.

Миг, като фотографски отрязък, в който времето диша, движи се, бълбука, танцува, плаче, прави любов, лъже и е спряло.

Думите...толкова невинни, толкова познати, толкова беззащитно остро обсебващи, нахлуващи, променящи...

Уж са там само за миг, а после вече е късно...

В огледалото на думите си влязъл себе си, но ще излезеш друг човек. Те са затворили раните ти, отворили са други, надраскали са повърхността на възприятията.

Дали са ти силата, отразили са страховете ти, преобърнали са мислите ти.

Станал си онзи, който не си бил или винаги си бил, но не си показвал, станал си всичко онова, което е стояло зад преградите на не – познанието.

Затваряш текста и думите си тръгват.
Привидно.

Вече са в теб, те са теб, независимо от емоцията и лицата, които са им дали живот. Имат плът и кръв. Твоите.

Пътуването е започнало...

Пътищата понякога са странни, криволичещи, изненадващи. Не винаги са тези, които искаме, рядко са такива каквито очакваме. Очароват те, разстройват те, теглят те, уморяват те, отегчават те, привличат те. Понякога те изваждат от равновесие, друг път ти изваждат душата на показ. Различни, познати, черни или лъскави, неочаквани и обикновени, могат да те доведат до нирвана или до бяс, все едно... пътищата са там, където ги търсиш, където ги отричаш и не ги намираш, където си готов за тях.
Пътищата са там, за ти кажат:

- Здравей, има те и днес!

Колкото и неподготвен да си за пътуване.

Те не търсят багаж и удобни обувки, пътническа чанта, карта със упътване, билет... нямат нужда от релси, въздух и вода, и магистрали...

Билетът за пътуване си ти.
И думите.