автор: Albatros

В твоя град нямам приятелка стара,
не чакам четвърто и пето дете.
Седя на перона на пустата гара,
а когато ми писне да пуша цигара,
пия бира и ям сандвич с мъртво кюфте.
После сядам в купето, място трийсет и пето,
и дано пак не стане дублаж.
По-жесток от рапира, тъп фенер ми навира –
и съвсем ме нервира
един още по-тъп полицай с дълъг стаж.

А кондукторът стиска за хиляда и триста
четирийсет и третия път
моя смачкан билет,
гледа трийсетгодишния ми каскет,
пука му мозъкът ­ – сигурно мисли ­ – тоя тук е поет,
значи ­хич не е в ред,
но най-сетне отлепя от нам кой коловоз
тоя влак на дванайсе без пет, ­
дюшеш,
дюбеш
и терца майорна с белот –­
едно истинско парти
с балкански стандарти,
но на нас ни е страшно гот
с тия, мазните карти,
топени във стария сос,
и до Варна ­ дай коз! ­ –
на ти коз,
цял живот всичко коз,
да, обаче царят е гол – и по-лошото ­ бос,
но какво да се прави, народът е прост,
животът е тежък и скучен ­ –
направо е куче,
озъбено куче,
вторачено във кюфтето,
което
всъщност излапах аз,
а то с топъл език ­ – благодарно ­ по ръката ме парна,
много здраве на Варна! –­
с гърлен лай пожела.
Щом замина ченгето, аз захванах в купето
неизменното горно ла:

“Варна ­ малката Одеса, Варна, мой кючюк Париж.
В тебе малка стюардеса пафках си на плажа риж!”

Лакърдии,
локуми
и жепейски парфюми ­
на пот, на пердета, въобще на ЖП-е,
лимоната и банца,
фафли,
фъстъци,
събути патъци,
слънчогледови смески – производство на мазно кюспе,
дрипав сън,
кабарясали,
направо ръждясали,
подгизнали,
втасали,
миризливи чорапи върху командировани нейде крака, ­
секънд хенд употреба дънки, блузони, пуловери,
безимотни,
безработни
и потни
от надутото парно сака, ­
трака-лака,
и пак – трака-лака,
трака-лака – и трака си влака до Варна така.

“Варна-аа, моя хубава Варна-аа, черноморската столица на света-аа!
В теб родих се, в теб живея, в теб ще срещна аз смъртта.”

Докога все в дванайстия час
ще се връщам при теб, моя дълга любов,
моя майчице, хищнице нежна,
моя Борджия, стиснала своята чаша коварна в ръка,
древна жрица във римска къпалня,
магистрална и кална,
хетера, извила в небето стремглави, дъхтящи на мускус, крака,
Варна, курво моя и карма,
докога ще пътувам към теб, към морето,
към лукавите гърци с маслините,
този влак е тъй бавен, ще речеш, че отива в Бургас,
но нали знаеш, аз вече толкова много години си плащам
за всеки твой вик,
за всеки твой ласкав стон,
толкова много години по брега се ветрее моят стар панталон,
моя топла, заспала под снежните преспи,
разблудна красавице Варна?

Помисли си, че дух от безкрая със теб разговаря.
Помисли си, че паяче за душата ти мрежа плете.
Всеки град на света почва с някаква гара,
всеки път се завръщам при теб като малко дете.
И ядем на перона със два помияра
вече седмото наше кюфте.
Здравей, Варна, моя нова любов.
Чао, Варна, моя стара любов.
Сбогом, моя приятелко стара!