автор: dbutanski

Днес тихо тъгувам по тебе,
мой спомен от прежни мечти,
че свидното чувствено време
се срина напълно почти...

Младежките волни години
стопиха се в полет в нощта
и само в смълчани камини
без помен изтлява жарта.

Днес тъжно си спомням за тебе,
мой полет във утро, зори,
набирам копнеж под липата,

присвивам зеници-зари
и нейде дълбоко в душата
все още си скътвам мечти...