автор: Albatros

Да можех да те събера,
тъй както шепа речен пясък,
тъй както птичите пера
на жерав, отлетял със крясък,
тъй както малкото момче
прикътва бръмбарчето в длани
и гушка в пазвата врабче
от ветрове неоседлани,
тъй както щъркелът гнездо
над жиците със клонки вие,
да можех да ти вдигна дом
и в него да живеем ние,
да можех да ти кажа спри,
не си отивай – там е бездна…
Сърна в безименни гори,
нима и ти от мен изчезна?
Тъй както онзи старец бял
свят съгради за седем дена,
да можех, щях от шепа кал
да сътворя за теб Вселена.