автор: petia_bozhilova

„С майка и баща-до море, с любим-през море“
народна мъдрост


Вече знам защо, море,
те наричат Средиземно-
синовете-вътре в теб,
майките-на плажа, ледени.

Аз-пред теб, увита с шал-
духа, месец май е, вечер-
а синът-съблечен цял,
плува в теб все по-далече...

Вчера-с мляко в биберон,
днес-морето до колене.
хоризонтът-само фон,
не мечта-въпрос на време!

Затова извих лице,
да не гледам твойта бездна
и как моето дете
в теб от погледа ми чезне.

Аз...аз бях до тук, море!
Теб със друга ще преплува.
Не, не го ревнувам, не!
Само моля да си струва!

Те да имат в теб късмет
и да стигнат, дето искат...
Ох! Днес върна го, море!
Колко те обичам! Истински!