автор: Izabella

Погледът ми.
Обичам да ми говориш дълго,
да търсиш ръката ми,
да топлиш пръстите ми,

да се усмихваш отвътре,
да ме изкачваш бавно
по склоновете на желанието.
Устните ти.
Мислите ми се свличат по твоята риза
бавно,
копче по копче
и полепват по нишките
от мокър сатен и мека нежност.
И после погледът ми...
Ухае на разнежен изгрев.
Медът по кожата ти
ме разтопява безтегловно.
И се разтварям в дишането ни,
безпаметно и неравномерно.
Неравновесно се стеля в душата си
и е магнетично,
като в мелодия от шансон.
Погледът ми
обсебен от достатъчност
притихва утолен и вятърен.