автор: apostola

Година след година аз
посрещам всичките сезони.
Но само тоз сезон у нас
оголва всичките ни клони.

Забравен нейде синкав дим
опушва падналите шуми.
И лумва трудно поносим
пожар от непосилни думи.

Наведени от скръб треви
очакват есенна присъда.
Лъчите слънцето преви
и чака гузно да го съда.

И тръгват птичите ята
на юг над южните морета.
На гръб със своите лета,
а тук-навъсени небета...