автор: nikoi

Вярата ми змеят я погълна.
Вярата ламята я отнесе.
Чакам май напразно да покълне
най-зелената ми тиха песен.
Чакам тя да може да лекува,
някому във тъмното да свети.
Биле да е. Глухи да я чуват.
Никакъв знахар не е поетът..
Вярата ми някъде е свита.
Свито е във крушата сърцето.
Храбростта ми безпризорна скита,
скътала във шепа стъбълцето
на едно дърво, което расне
само от сълзици напоено.
Хайде, свят ден, обещай ми щастието
да пребори змея и във мене.