автор: apostola

Халката брачна ли държеше
свещенния за нас съюз?
На нея пак ли се дължеше
живота ни бъде жюс?

Не.Ти ми даде и сърцето.
Душата си обрече в мен.
А аз с усмивка на детето
ти станах най-добрия ден.

Затуй сме двама и до днеска
и ще сме заедно до гроб.
Че ти си сладката ми треска,
а аз съм белият ти дроб!