автор: apostola

Сега те гледам във очите.
Попивам твоите лъчи.
И мога ли да спра сълзите
или сърцето да мълчи?

Че ти си слънцето пред мене
и в бяло цялата гориш.
Че тази радост ме променя
и всеки миг ще ме взривиш.

А тази радост...Тя ме кара
сълзите да не сдържам аз.
Връз мен се сипе Ниагара
и дави ме с любовен глас.

И целия пред теб се стапям,
и ставам слънчево петно.
Сега във тебе се потапям
и двама ставаме...едно!